Казват, че ние българите, не можем искрено да се зарадваме на чуждия успех…А това не винаги е така… още в събота по обяд близки познати на Сашо и момчета, които тренират в неговата зала, започнаха да ми съобщават, че той е някъде по света на състезание и е направил нещо голямо, без да знаят точно какво се случва.В понеделник вече се знаеше – участвал е на Световно първенство по силов трибой във Виена и е станал първи.
Разкажи за това състезание - колко участници, от колко страни…и каква категория и какво си спечелил?
Това беше световно първенство от 14 до 16 ноември. Участваха много страни – САЩ, Русия, Украйна, Полша, Ирландия, Великобритания, Мексико, Хавай (те са към САЩ, но участваха със самостоятелен отбор) и др. Категорията в която си състезавах бе до 100 кг. В петък през деня имаше сингъл състезание само за лежанка – вдигнах 235 кг и станах ІІ-ри, а вечерта – мъртва тяга. На нея станах първи. В неделя, на 16-ти се проведе трибоя – клякане (310), лежанка (220) и мъртва тяга 292,5). Отново спечелих Първото място с 822,5 кг.
Доколкото знам се беше отказал от спорта. Какво те мотивира да се върнеш и тази победа какво ти струваше?
Бях спрял за известно време, защото в този спорт няма финансова възвръщаемост.Всеки, които се е занимавал с някакъв спорт знае, че си остава една тръпка, която го гложди и рано или късно се завръща.
Общината ти е помогнала за пътуването до Виена. Ще ти помага ли и занапред?
Общината ми пое пътя, хотела и таксите за участие. Изказвам искрените си благодарности на кмета – инж. Венцислав Василев за подкрепата, която ми оказаха.
Преди време тренираше момчета. Продължаваш ли и за какви спортове ги подготвяш?
Тренирал съм много момчета. Много републикански шампиони по силов трибой са направили първите си стъпки в спорта под мое ръководство – Васил Янчев - Европейски шампион, Боян Руменов - Републикански шампион, Александър Пеловски - Републикански шампион за младежи.
Винаги наоколо е имало момчета, които са се допитвали до мен. Преди години съм тренирал и Слави Горанчовски, когато беше състезател в трибоя.
Ти си от онези малцина, които живя и работи известно време в София, но се върна тук и си направи собствена спортна зала. Какво те накара да се върнеш и какви са предимствата на малкия град?
Обстоятелствата така се стекоха… По-спокойно е тук.Казвал си, че хората, които ти служат за пример са Левски и Иван Абаджиев. В днешно време лесно ли могат да се открият личности, на които да се подражава?
Всяко време е раждало велики личности. Сигурно и сега има, но ще се разбере след време.
В Бърдарски геран е минало детството ти и си направил първите си тренировки. Какво си спомняш от онова време?
Баща ми е от Бърдарски геран. Имам баба там и продължавам да ходя отвреме-навреме.Първата ми зала беше в гаража на село – тренирах със зъбчатки и колелета от комбайни.
Кои са хората, които са ти помогнали най-много, за да имаш тези големи успехи в спорта?
Най-много дължа на първия и единствен треньор, който съм имал – Андон Николов – Олимпийски шампион от Мюнхен`72. Сега се тренирам сам, но той ме е направил спортист. А високите ми резултати се дължат на методиката на Иван Абаджиев.
Следващо състезание?
Още не съм решил....
Няма коментари:
Публикуване на коментар